11 jun 2007, 15:49

На добрия преводач

  Poesía
1.1K 0 8
Благодаря ти, скъпи преводачо,
че ме откри и после ме раздаде
на всички, дето нощем с мене плачат
и ми даряват мислени награди.

Не съм космично древен като Омир,
не е от диаманти мойта лира,
но с твойте мисли станах аз шедьовър
и с твойта страст духът ми не умира.

Изгубен в лабиринт многоезичен,
намерих се във превода ти златен,
показах се, видяха ме различен
и заживях космично необятен.

Ти ме продаде на безброй човеци
и ме дари на тая, дето чака
да избледнеят всички стари релси,
да постоим във прехода на мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...