На добрия преводач
че ме откри и после ме раздаде
на всички, дето нощем с мене плачат
и ми даряват мислени награди.
Не съм космично древен като Омир,
не е от диаманти мойта лира,
но с твойте мисли станах аз шедьовър
и с твойта страст духът ми не умира.
Изгубен в лабиринт многоезичен,
намерих се във превода ти златен,
показах се, видяха ме различен
и заживях космично необятен.
Ти ме продаде на безброй човеци
и ме дари на тая, дето чака
да избледнеят всички стари релси,
да постоим във прехода на мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
) понякога ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да е възможно най-облагородената версия на оригинала