На добрия преводач
че ме откри и после ме раздаде
на всички, дето нощем с мене плачат
и ми даряват мислени награди.
Не съм космично древен като Омир,
не е от диаманти мойта лира,
но с твойте мисли станах аз шедьовър
и с твойта страст духът ми не умира.
Изгубен в лабиринт многоезичен,
намерих се във превода ти златен,
показах се, видяха ме различен
и заживях космично необятен.
Ти ме продаде на безброй човеци
и ме дари на тая, дето чака
да избледнеят всички стари релси,
да постоим във прехода на мрака.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
) понякога ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да е възможно най-облагородената версия на оригинала