Jun 11, 2007, 3:49 PM

На добрия преводач

  Poetry
1.1K 0 8
Благодаря ти, скъпи преводачо,
че ме откри и после ме раздаде
на всички, дето нощем с мене плачат
и ми даряват мислени награди.

Не съм космично древен като Омир,
не е от диаманти мойта лира,
но с твойте мисли станах аз шедьовър
и с твойта страст духът ми не умира.

Изгубен в лабиринт многоезичен,
намерих се във превода ти златен,
показах се, видяха ме различен
и заживях космично необятен.

Ти ме продаде на безброй човеци
и ме дари на тая, дето чака
да избледнеят всички стари релси,
да постоим във прехода на мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...