11 июн. 2007 г., 15:49

На добрия преводач

1.1K 0 8
Благодаря ти, скъпи преводачо,
че ме откри и после ме раздаде
на всички, дето нощем с мене плачат
и ми даряват мислени награди.

Не съм космично древен като Омир,
не е от диаманти мойта лира,
но с твойте мисли станах аз шедьовър
и с твойта страст духът ми не умира.

Изгубен в лабиринт многоезичен,
намерих се във превода ти златен,
показах се, видяха ме различен
и заживях космично необятен.

Ти ме продаде на безброй човеци
и ме дари на тая, дето чака
да избледнеят всички стари релси,
да постоим във прехода на мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...