С мисълта, че съм единствена,

след красноречие безспорно,

като от бутилка вино замаяна

да бъда, очаквал си навярно.

На думи, много ти е лесно,

защото диря от тях не остава

и това теб устройва те чудесно –

его обещания да раздава.

Нищо не означават обещания,

не ти докоснали сърцето.

Лъжите звучат като комедия,

която сякаш търси в мен детето.

Да, някога, кули наивно строих...,

но подлост на мига ги погълна.

...После сълзите по неволя трих

на съдба с предателство пълна.

А сега, иска ми се да опиташ,

вместо думи – без съдържание,

чиста обич на друга да налееш,

но този път – със старание.