С мисълта, че съм единствена,
след красноречие безспорно,
като от бутилка вино замаяна
да бъда, очаквал си навярно.
На думи, много ти е лесно,
защото диря от тях не остава
и това теб устройва те чудесно –
его обещания да раздава.
Нищо не означават обещания,
не ти докоснали сърцето.
Лъжите звучат като комедия,
която сякаш търси в мен детето.
Да, някога, кули наивно строих...,
но подлост на мига ги погълна.
...После сълзите по неволя трих
на съдба с предателство пълна.
А сега, иска ми се да опиташ,
вместо думи – без съдържание,
чиста обич на друга да налееш,
но този път – със старание.
© Весела Найденова Всички права запазени