3 feb 2019, 16:49

***На два остри...

  Poesía
685 2 2

На два остри кола 
е вързан животът.
Висят по него 
красиви възможности
захапани
от многоцветни
щипки за пране.
Блазни дори пясъкът залтен,
с неговата преходност
между пръстите.
Докосвам се до хората
сякаш са произведения 
на изкуството.
Един ден ще ми се отнеме
всичко.
Дори и това, което
не е мое...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лина, благодаря ти!
  • Меги, последните Ти няколко стихотворения, както и това, впечатляват с оригинален и красив изказ, както и с лични прозрения, които умеят да умиротворяват и изглаждат острите ръбове на препъни камъните в живота. Лично на мен успяха да ми доставят огромно удоволствие. Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...