3.02.2019 г., 16:49

***На два остри...

681 2 2

На два остри кола 
е вързан животът.
Висят по него 
красиви възможности
захапани
от многоцветни
щипки за пране.
Блазни дори пясъкът залтен,
с неговата преходност
между пръстите.
Докосвам се до хората
сякаш са произведения 
на изкуството.
Един ден ще ми се отнеме
всичко.
Дори и това, което
не е мое...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лина, благодаря ти!
  • Меги, последните Ти няколко стихотворения, както и това, впечатляват с оригинален и красив изказ, както и с лични прозрения, които умеят да умиротворяват и изглаждат острите ръбове на препъни камъните в живота. Лично на мен успяха да ми доставят огромно удоволствие. Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...