3.02.2019 г., 16:49

***На два остри...

682 2 2

На два остри кола 
е вързан животът.
Висят по него 
красиви възможности
захапани
от многоцветни
щипки за пране.
Блазни дори пясъкът залтен,
с неговата преходност
между пръстите.
Докосвам се до хората
сякаш са произведения 
на изкуството.
Един ден ще ми се отнеме
всичко.
Дори и това, което
не е мое...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лина, благодаря ти!
  • Меги, последните Ти няколко стихотворения, както и това, впечатляват с оригинален и красив изказ, както и с лични прозрения, които умеят да умиротворяват и изглаждат острите ръбове на препъни камъните в живота. Лично на мен успяха да ми доставят огромно удоволствие. Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...