Душа "на две" във мрака стене,

копнеейки да стане цяла тя.

Химера е, тя знай - в туй робско племе

сред множеството праведни чеда.

Защо? - се пита тя разполовена.

В какво съм толкоз съгрешила,

не като другите със синя вена

или природата е тъй решила?

Не ме е питал никой дали искам

таз участ зла - да съм различна

и зарад туй със зло презрение

да ме замерят - кат прокажена.

А знаете ли вий, нормалните,

как адски трудно е на две строшен да си?

На праведните да показваш светлата

а тъмната - да е отритната...

Една надежда само й остава -

да доживее друго време, нови хора

където туй, че си различен

изобщо ще е без значение.