29.10.2008 г., 14:24

На две

688 0 0

Душа "на две" във мрака стене,

копнеейки да стане цяла тя.

Химера е, тя знай - в туй робско племе

сред множеството праведни чеда.

 

Защо? - се пита тя разполовена.

В какво съм толкоз съгрешила,

не като другите със синя вена

или природата е тъй решила?

 

Не ме е питал никой дали искам

таз участ зла - да съм различна

и зарад туй със зло презрение

да ме замерят - кат прокажена.

 

А знаете ли вий, нормалните,

как адски трудно е на две строшен да си?

На праведните да показваш светлата

а тъмната - да е отритната...

 

Една надежда само й остава -

да доживее друго време, нови хора

където туй, че си различен

изобщо ще е без значение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...