Душата ми разкъсва се на две...

Едната част все иска да те следва,

а другата – предателски не ще.

Едната моли се и страда,

а другата живота си живей.

Когато спомените нижат се

без радост покрай мен...

„Да” – вика първата,

а другата – „Недей”!

Едната предано те вика,

а другата предателски мълчи.

Едната все след теб тича,

а другата бяга надалеч.

Едната все твоето име изрича,

а другата нова песен си пей.

Едната все в спомените взира се,

а другата нова страница отваря.

Едната обича всеки миг с теб,

а другата яростно повтаря „Мразя те”.

Едната вярва, че ще се завърнеш ти,

а другата напред без теб върви.

Едната обича те и тебе иска,

а другата горда е и без тебе може,

Едната на надеждата се уповава,

а другата бори се сама.

Едната слаба е и крещи: „Виновна!”,

но без вина е и всичко ти прощава,

а гордата – думите си назад не връща 

и виновна тя никога не се чувства.

А аз стоя на кръстопът и

питам се: „Коя да избера?

Или може би баланса трябва да намеря,

и двете в едно да ги събера...” 

Специално за: Поли