30 дек. 2008 г., 09:43

На две

915 0 2

 

 

 


Душата ми разкъсва се на две...

 

Едната част все иска да те следва,

а другата – предателски не ще.

Едната моли се и страда,

а другата живота си живей.

 

Когато спомените нижат се

без радост покрай мен...

„Да” – вика първата,

а другата – „Недей”!

 

Едната предано те вика,

а другата предателски мълчи.

Едната все след теб тича,

а другата бяга надалеч.

 

Едната все твоето име изрича,

а другата нова песен си пей.

Едната все в спомените взира се,

а другата нова страница отваря.

 

Едната обича всеки миг с теб,

а другата яростно повтаря „Мразя те”.

Едната вярва, че ще се завърнеш ти,

а другата напред без теб върви.

 

Едната обича те и тебе иска,

а другата горда е и без тебе може,

Едната на надеждата се уповава,

а другата бори се сама.

 

Едната слаба е и крещи: „Виновна!”,

но без вина е и всичко ти прощава,

а гордата – думите си назад не връща 

и виновна тя никога не се чувства.

 

А аз стоя на кръстопът и

питам се: „Коя да избера?

Или може би баланса трябва да намеря,

и двете в едно да ги събера...” 


 

Специално за: Поли

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...