13 sept 2011, 21:31

На две планети с теб живеем

776 0 1

 

 

 

НА ДВЕ ПЛАНЕТИ С ТЕБ ЖИВЕЕМ

 

 

На две планети с теб живеем.

Едната - пълна с тъмни демони,

които впримчват здраво

твоите дни и мислите ти - нощем.

Другата, която светилата на небето

обгръщат винаги копнежно.

Слънцето – усмихнато е денем,

а Луна-царица – в звезден полет

тайнствено се вглежда ...

На две планети орисани сме да се борим.

Ти – с терзанията на душата си,

пречупена, сломена в битки невъзможни,

препускаш бясно по пътеки сумрачни,

в тресавища затъваш, а после дълго,

дълго търсиш брод, за да откриеш

единствената твоя истина ...

Аз... искам дълги нощи с теб да си говорим,

а щом зазори се - по пътека слънчева

да се провирам. Път широк и равен

като по чудо аз за двама ни отново с обич,

упование и вяра да намирам...

Как искам моята планета да приюти

сърцето ти тревожно... Ти знаеш –

там е светло, безгрижни птици пеят

в клони разцъфтели и въздухът

ухае приказно и нежно... Там волно

се душата носи и не умира никога

надеждата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...