НА ДВЕ ПЛАНЕТИ С ТЕБ ЖИВЕЕМ

На две планети с теб живеем.

Едната - пълна с тъмни демони,

които впримчват здраво

твоите дни и мислите ти - нощем.

Другата, която светилата на небето

обгръщат винаги копнежно.

Слънцето – усмихнато е денем,

а Луна-царица – в звезден полет

тайнствено се вглежда ...

На две планети орисани сме да се борим.

Ти – с терзанията на душата си,

пречупена, сломена в битки невъзможни,

препускаш бясно по пътеки сумрачни,

в тресавища затъваш, а после дълго,

дълго търсиш брод, за да откриеш

единствената твоя истина ...

Аз... искам дълги нощи с теб да си говорим,

а щом зазори се - по пътека слънчева

да се провирам. Път широк и равен

като по чудо аз за двама ни отново с обич,

упование и вяра да намирам...

Как искам моята планета да приюти

сърцето ти тревожно... Ти знаеш –

там е светло, безгрижни птици пеят

в клони разцъфтели и въздухът

ухае приказно и нежно... Там волно

се душата носи и не умира никога

надеждата.