18 jul 2008, 9:48
На дядо
Животът ти не се измерва с годините,
а с дирята, останала в нашите сърца.
Сега се сещам да те питам
за толкова неща.
Не ми разказа всичко, докато живя -
за преживяното ти от света.
И мисля си, дали достатъчно
успях да ти благодаря
за покрива над моята глава?
Недовършените разговори с теб
сега ги водим през нощта.
Милвам уморената ръка,
а на сутринта обзема ме тъга.
Дали сега ме чуваш,
че по прозореца ти чукам,
когато се завръщам у дома?
Дали умората ти се разтвори
от ръцете ти в пръстта?
Днес ти давам, дядо, само две цветя
и тихичко прошепвам пак "благодаря"!
Тъгата ми не ще се промени с годините.
Ще те помня, ще те нося, дядо,
в моята душа!
© Илиана Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Трогваш, благодаря!!!
-
с малко закъснение...
Честит Имен Ден...мила Илиана...!
живо и здраво да е името ти...с радост да си го носиш! -
Топъл стих,сгрят от любов!
Честит Имен Ден!Обичай и бъди обичана!
http://www.youtube.com/watch?v=lrnI3fCMBQ4 -
Тъжни, истински стихове. Личи си, че са излезнали от сърцето ти.
Припомни ми много.. -
Напомни ми... не съм слагала скоро цветя, а все си мисля за него. Ще го направя.
-
Прекрасно, и чувствено... моят дядо почина на скоро. Винаги ще ги обичаме и носим в сърцата си, а това, мисля е най- важното!
-
много ме трогна...
сигурна съм че те чува...или усеща...
с обич, Илиана. -
Обичен тъжен стих!!!
Липсата засилва чувствата!!!
Поздрав и прегръдки!!! -
Той те пази, и те чува...
Поклон! -
Знаеш ли... не можем да изговорим и да изчустваме всичко с близките си. Когато обичаш накого, винаги имаш още една усмивка за него, още една прегръдка, още, още, още...
Знаеш ли в кое вярвам аз? Че след много съзвездия, години, и разстояния, пак ще сме с любимите си хора, за да довършим не довършеното...
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
