На дядо
Животът ти не се измерва с годините,
а с дирята, останала в нашите сърца.
Сега се сещам да те питам
за толкова неща.
Не ми разказа всичко, докато живя -
за преживяното ти от света.
И мисля си, дали достатъчно
успях да ти благодаря
за покрива над моята глава?
Недовършените разговори с теб
сега ги водим през нощта.
Милвам уморената ръка,
а на сутринта обзема ме тъга.
Дали сега ме чуваш,
че по прозореца ти чукам,
когато се завръщам у дома?
Дали умората ти се разтвори
от ръцете ти в пръстта?
Днес ти давам, дядо, само две цветя
и тихичко прошепвам пак "благодаря"!
Тъгата ми не ще се промени с годините.
Ще те помня, ще те нося, дядо,
в моята душа!
© Илиана Петрова All rights reserved.
