На дядо

26 ago 2010, 12:55

Poesía » Otra

713 0 6

В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя.
Небето черно стана
и преглъщайки дъжда си - прогърмя.
Ех, сега и буря ли...
Сърце тупти.
Едва... Едва.
Земята тежките си порти разтваря
и зачака да си вземе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На дядо

Искате да прочетете повече?

Propuestas