На дядо
В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя.
Небето черно стана
и преглъщайки дъжда си - прогърмя.
Ех, сега и буря ли...
Сърце тупти.
Едва... Едва.
Земята тежките си порти разтваря
и зачака да си вземе
спомени,
сълзи,
цветя.
Раздадени като за помен...
(Точни са сметките - размери 2 на 2.)
Не е гроб - звучи ми дяволско,
по-скоро зов като "ела си у дома".
Бог така си пожела - след Богородица
да вземе дядо...
С него си отиде
и от мен частица.
Огледално на небето
го положиха.
Свещичка паля ниско
под олтара.
И моля се...
В рая да си птица.
19.08.2010г.
© Самота All rights reserved.
