На дядо

Aug 26, 2010, 12:55 PM

Poetry » Other

733 0 6

В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя.
Небето черно стана
и преглъщайки дъжда си - прогърмя.
Ех, сега и буря ли...
Сърце тупти.
Едва... Едва.
Земята тежките си порти разтваря
и зачака да си вземе ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На дядо

Want to read more?

Random works