На дядо
Болен баща стенеше, стенеше
и тъжни думи нареждаше.
Къде си сине да дойдеш,
от тежък гурбет да се върнеш
и тука при мене да седнеш,
та да те малко погледам
и да ти се сине порадвам,
с благи думи болките ми да изцериш.
Дочуло го внучето от двора и заплакало,
заплакало, а на глас се провикнало,
далече е, дядо, от тебе, не може да дойде,
от работа време не може да найде,
сина си и тебе да види, да види и после прегърне.
Тука, дядо, на село при нас за тати работа няма,
а за твойте лекарства и мойте учебници,
до сега на двора, виках мойте вълшебници.
Те ще дойдат, дядо, не бой се и болките ти ще изцерят,
но в това време пътя до село, малко трудно ще намерят.
За забравените и изоставени села от правителството ни
© Петранка Илиева Todos los derechos reservados