29 oct 2015, 18:31

На дядо

  Poesía » Civil
957 0 0

 

 

                         На дядо

 

           Болен баща стенеше, стенеше

           и тъжни думи нареждаше.

           Къде си сине да дойдеш,

           от тежък гурбет да се върнеш

           и тука при мене да седнеш,

           та да те малко погледам

           и да ти се сине порадвам,

           с благи думи болките ми да изцериш.

      

           Дочуло го внучето от двора и заплакало,

           заплакало, а на глас се провикнало,

           далече е, дядо, от тебе, не може да дойде,

           от работа време не може да найде,

           сина си и тебе да види, да види и после прегърне.

           Тука, дядо, на село при нас за тати работа няма,

           а за твойте лекарства и мойте учебници,

           до сега на двора, виках мойте вълшебници.

           Те ще дойдат, дядо, не бой се и болките ти ще изцерят,

           но в това време пътя до село, малко трудно ще намерят.

          

 

                                         За забравените и изоставени села от правителството ни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петранка Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...