28 oct 2021, 9:24

На Дядо Вазов

  Poesía » Otra
597 1 0

Отново сочат ни със пръст,

че сме от бедните по-бедни.

Разпъват ни на кръст,

ругаят, че сме винаги последни.

Не сме били достойни европейци, 

навсякъде били сме вредни.

Бедни сме, но бедни на пари.

Бедни на разкош, позлата.

Но ние имаме богатство свято,

на Дядо Вазова словата!

И те ни водят, задължават,

живот ни дават, стопля ни душите.

.

Знаете ли вие, мили, нежни,

какво са века пет, метежни?

Какво е роб да се родиш,

а сетне роб да си отидеш?

Какво са пет столетия тъмá,

глава да скланяш пред тирана!

.

Били ли сте под иго?

Имате ли Бойчо?

Безстрашен, смел, сърцат!

Имате ли Боримечка?

С топ направен от череша,

да стреля срещу армия безчетна...

Имате ли хъшове?

Немили - недраги в чужбина

те имат мечтица заветна -

България мила свободна да видят.

.

Имате ли? Имате ли?

Батак и Перущица бледна!

И Кочо, свята чест запазил,

детенце и жена затрил,

а сетне до тях се стоплил.

.

Имате ли Шипка?

Където шепа български орли,

останали без пушки и куршуми

крещяха: "Грабвайте телата!"

и проходът не падна...

.

Нямате ги? Нямате...

Не сте богати! Не сте!

.

А ние днес синовно тихи

на Дядо Вазов, ще речем:

"Благодарим ти от сърце

за твоите думи, за твоя стих!".

.

А ние ничком през сълзи:

"България, не ще умре!

Не се гаси туй, що не гасне!

Не се гаси! Не се гаси!".

 

 

28.10.2021г.

Пловдив 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...