На Дядо Вазов

Отново сочат ни със пръст,

че сме от бедните по-бедни.

Разпъват ни на кръст,

ругаят, че сме винаги последни.

Не сме били достойни европейци, 

навсякъде били сме вредни.

Бедни сме, но бедни на пари.

Бедни на разкош, позлата.

Но ние имаме богатство свято,

на Дядо Вазова словата!

И те ни водят, задължават,

живот ни дават, стопля ни душите.

.

Знаете ли вие, мили, нежни,

какво са века пет, метежни?

Какво е роб да се родиш,

а сетне роб да си отидеш?

Какво са пет столетия тъмá,

глава да скланяш пред тирана!

.

Били ли сте под иго?

Имате ли Бойчо?

Безстрашен, смел, сърцат!

Имате ли Боримечка?

С топ направен от череша,

да стреля срещу армия безчетна...

Имате ли хъшове?

Немили - недраги в чужбина

те имат мечтица заветна -

България мила свободна да видят.

.

Имате ли? Имате ли?

Батак и Перущица бледна!

И Кочо, свята чест запазил,

детенце и жена затрил,

а сетне до тях се стоплил.

.

Имате ли Шипка?

Където шепа български орли,

останали без пушки и куршуми

крещяха: "Грабвайте телата!"

и проходът не падна...

.

Нямате ги? Нямате...

Не сте богати! Не сте!

.

А ние днес синовно тихи

на Дядо Вазов, ще речем:

"Благодарим ти от сърце

за твоите думи, за твоя стих!".

.

А ние ничком през сълзи:

"България, не ще умре!

Не се гаси туй, що не гасне!

Не се гаси! Не се гаси!".

28.10.2021г.

Пловдив