7 jul 2020, 11:29

На Дякона с обич

  Poesía » Civil
961 0 0

Колко трудно е да си жив,

дяконе, в днешния свят жесток,

да оцелееш и да отвоюваш собствената

си свобода!

Да бъдеш смел, дяконе, смел и

борбен като теб- кураж се иска

и да си горд гражданин

на майка България!

Ти подпомогна за свободата на

човечеството, дяконе, и в днешния

паметен ден се сещаме с обич

за теб!

Колко сила, колко мъжество

вложи в това пусто дело

за свободата,

сега заради теб съм горд българин,

сега заради теб съм свободен човек,

а не роб заклет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Сивкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...