7 jul 2020, 11:29

На Дякона с обич

  Poesía » Civil
964 0 0

Колко трудно е да си жив,

дяконе, в днешния свят жесток,

да оцелееш и да отвоюваш собствената

си свобода!

Да бъдеш смел, дяконе, смел и

борбен като теб- кураж се иска

и да си горд гражданин

на майка България!

Ти подпомогна за свободата на

човечеството, дяконе, и в днешния

паметен ден се сещаме с обич

за теб!

Колко сила, колко мъжество

вложи в това пусто дело

за свободата,

сега заради теб съм горд българин,

сега заради теб съм свободен човек,

а не роб заклет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Сивкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...