7 июл. 2020 г., 11:29

На Дякона с обич

958 0 0

Колко трудно е да си жив,

дяконе, в днешния свят жесток,

да оцелееш и да отвоюваш собствената

си свобода!

Да бъдеш смел, дяконе, смел и

борбен като теб- кураж се иска

и да си горд гражданин

на майка България!

Ти подпомогна за свободата на

човечеството, дяконе, и в днешния

паметен ден се сещаме с обич

за теб!

Колко сила, колко мъжество

вложи в това пусто дело

за свободата,

сега заради теб съм горд българин,

сега заради теб съм свободен човек,

а не роб заклет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Сивкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...