18 may 2007, 16:42

НА ДЪЩЕРЯ МИ

  Poesía
1.4K 0 9
 

Съкровище си ти несметно,

бисерче във ручейна вода

и щастие безкрайно, и неземно,

ти, моя свидна, малка дъщеря!

Блести усмивката ти, озарява

и сгрява всичко живо в мен,

с трепет нежен ме пленява,

вълшебен пламък, окрилен...

Гори любов във детските очици

и слънчев лъч погалва златните косици...

Красиво е, безмерно опиЯние...

изпълва ме от край до край!!!

И детските ръчички нежни

обгръщат сякаш цялата дъга,

тъй пухкави и белоснежни,

прогонват всякаква тъга!

Съкровище си ти неземно,

неземно и необикновено...

и с гордост те зова сега:

"Обична, мила дъщеря!..."

........

С безкрайна нежност и любов на Ния....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...