Съкровище си ти несметно,
бисерче във ручейна вода
и щастие безкрайно, и неземно,
ти, моя свидна, малка дъщеря!
Блести усмивката ти, озарява
и сгрява всичко живо в мен,
с трепет нежен ме пленява,
вълшебен пламък, окрилен...
Гори любов във детските очици
и слънчев лъч погалва златните косици...
Красиво е, безмерно опиЯние...
изпълва ме от край до край!!!
И детските ръчички нежни
обгръщат сякаш цялата дъга,
тъй пухкави и белоснежни,
прогонват всякаква тъга!
Съкровище си ти неземно,
неземно и необикновено...
и с гордост те зова сега:
"Обична, мила дъщеря!..."
........С безкрайна нежност и любов на Ния....
© Деси Инджева Всички права запазени