Аз гледам я. И мисли в мен бушуват.
Спокойно спи... Или сънува!?!
картини, случки от поредния си ден...
усмивки, сълзи, смях... Смутена,
плахо до главата й застивам
със страх! И радост, че я имам.
Че с трепет тя дойде на този свят,
с плач, тъй нежен звън... Поврат.
И тя расте.. Като зелената трева
полята от дъждеца на нощта.
Расте тъй бързо... мимолетно...
- Защо, дете!!! Защо тъй неусетно ...