На дъщеря ми
Спокойно спи... Или сънува!?!
картини, случки от поредния си ден...
усмивки, сълзи, смях... Смутена,
плахо до главата й застивам
със страх! И радост, че я имам.
Че с трепет тя дойде на този свят,
с плач, тъй нежен звън... Поврат.
И тя расте.. Като зелената трева
полята от дъждеца на нощта.
Расте тъй бързо... мимолетно...
- Защо, дете!!! Защо тъй неусетно
изнизват се годините!? И ден след ден
порасваме и ние с теб... Градим
мечтаният живот. Ще го харесаш ли!?!
Не знам... Аз мога само да гадая.
Поглеждам те. И мисли в мен бушуват.
Страхът от неизвестността за теб.
Дали в съня си си щастлива!?!?!
Спокойствие излъчваш ти. И сили
в мен отново се зараждат
за утрешният, новият ти ден. Пораждат
нестихващият порив за борба.
Борба със себе си, с околните... Това
аз мога да ти обещая. Борба в името на Теб
и зная, че малкото, невръстното дете
жена ще стане! Като мен
тя хиляди въпроси ще задава...
на малката си рожба, тъй желана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Всички права запазени
