4 jul 2010, 10:34

На Дъщеря ми

  Poesía
1.4K 0 7

НА ДЪЩЕРЯ МИ

 

 

 

Благодаря ти,

моя мъничка Надежда!

Че върна в мене вярата във чудеса!

Благодаря ти,

че  запълни празнотата,

че живяла съм без майка и баща...

 

 

 

Ти ми дари

Слънцето, Звездите и Луната

и възкреси във мен силата да продължа!

Поправяш ме след всяка моя грешка

и с мъничките си ръчички

изправяш мама на крака!

 

 

Благодаря ти,

моя мъничка Надежда!

За грижите, за Любовта!

В този миг, незаменима моя,

в мен гори една-единствена мечта -

винаги, когато имаш нужда,

да съм до тебе, да не си сама!

 

 

И знай, прекрасна дъще моя,

че докато дишам,

докато ме има,

винаги ще те подкрепя

моята майчина ръка!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...