На дъщеря ми

Като жилав корен,

жилав корен

избрана си –

да бъдеш...

Не само! – призвана си

да оживяваш всичко,

да си живинката

на най - високия бор.

Казваш, че си малка жилка,

не, голяма си,

голяма си.

Ти мъкнеш сила от планината,

ти вадиш мъдрост от извори,

в теб кълнят прастари зърна

и пробиват,

земетръсно разместват

недрата

на островчето,

което ни е останало

и ние с нокти и зъби пазим,

хвърляш ни в бездната

и викаш: "Летете!"

Ти караш приливни вълни,

сърфираш върху любовния гребен

и ни стоварваш стихията,

миеш ни

и ни пречистваш всеки път,

всеки път,

щом си хвърлим

нещастния малък сал,

за да те учим да плуваш....

Гръмотевично тежки са думите ти –

палят,

палят

засъхналите ни чувства,

артрозиралите ни мисли...

и не се гасят,

не се гасят,

докато не станем на въглени.

Нестинарка си ти,

болка е,

жертва е танцът ти...

... но е предречено да ни сбъдва!...