> На един хълм от слънцето огрян,
> стоиш ти вперил жадно очи в твоя блян.
> Мечтаеш за красивото видение,
> което единствено носи ти успокоение,
> че дори сред злобата на деня
> и истерията на света
> има велики и чудни неща,
> които достигаш само с крилата на твоята нежна душа.
> Казваш си, че все пак има за какво да живееш
> и песен щаслива започваш да пееш...
> Тя лее се тихо сред гори и милиони слънца,
> докосва гальовно хорските сърца...