На един хълм от слънцето огрян,
стоиш ти вперил жадно очи в твоя блян.
Мечтаеш за красивото видение,
което единствено носи ти успокоение,
че дори сред злобата на деня
и истерията на света
има велики и чудни неща,
които достигаш само с крилата на твоята нежна душа.
Казваш си, че все пак има за какво да живееш
и песен щаслива започваш да пееш...
Тя лее се тихо сред гори и милиони слънца,
докосва гальовно хорските сърца...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
