На един хълм от слънцето огрян,
стоиш ти вперил жадно очи в твоя блян.
Мечтаеш за красивото видение,
което единствено носи ти успокоение,
че дори сред злобата на деня
и истерията на света
има велики и чудни неща,
които достигаш само с крилата на твоята нежна душа.
Казваш си, че все пак има за какво да живееш
и песен щаслива започваш да пееш...
Тя лее се тихо сред гори и милиони слънца,
докосва гальовно хорските сърца...