29 oct 2024, 6:30

На един много скъп човек за мен

  Poesía
499 2 0

Защо за чужди грешки се виниш?

Не трябва всяка грешка да простиш!

За другите не можеш да живееш!

И ти обичаш, страдаш и копнееш!

Не трябва всеки грях да понесеш!

Без мислено е да се предадеш!

Съдбата ти е да си силна ти!

Дори когато много те боли!

Не се предавай! Просто продължи

напред дори и с болка и сълзи!

Животът не е рози и цветя!

Животът до последно е борба!

Приятелите истински са кът!

Не се намират те на кръстопът!

Роднини и познати Господ дава,

но приятелят не те предава!

Живей така, че Дяволът дори

накрая той за тебе да скърби!

А другото е само прах и плява!

Сърцето ти това не заслужава!

28.10.2024 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....