1 jul 2009, 10:39

На един нахално-любопитен приятел

  Poesía » Otra
886 0 12

Хич недейте наднича!
И недейте се сърди.
Стиховете са лични.
Като четка за зъби.

Познати и тути кванти.
Всеки си плаща. Точно.
Нито дума аванта!
Частна собственост. Точка.

Ако си паралия
и се правиш на умен,
мога да те отвия
срещу дадена сума.

Ще те светна идеи,
думи, образи, строфи...
По-нататък недей.
По-нататък е кофти.

По-нататък е някой,
дето хитро намига.
Дай парите и бягай -
гледай да те не стига.

Ако пък си михлюзин
и тарикат...
Не бе!
Аз продавам илюзии.
Просто не е за тебе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....