1.07.2009 г., 10:39

На един нахално-любопитен приятел

885 0 12

Хич недейте наднича!
И недейте се сърди.
Стиховете са лични.
Като четка за зъби.

Познати и тути кванти.
Всеки си плаща. Точно.
Нито дума аванта!
Частна собственост. Точка.

Ако си паралия
и се правиш на умен,
мога да те отвия
срещу дадена сума.

Ще те светна идеи,
думи, образи, строфи...
По-нататък недей.
По-нататък е кофти.

По-нататък е някой,
дето хитро намига.
Дай парите и бягай -
гледай да те не стига.

Ако пък си михлюзин
и тарикат...
Не бе!
Аз продавам илюзии.
Просто не е за тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...