Ще ме докосне понякога копнежът

по отминала отдавна пролет,

по залези високо над града,

по вкуса на всеобещаващите устни,

по пърхащото чувство под лъжичката,

по безгрижните разходки вечер,

по надеждите, възложени на лятото,

по безгрижието в повея на вятъра,

по несбъдналите се очаквания,

по хлапашките брътвежи покрай масата,

по един изкушаващо идеален твой образ,

който придружава копнежа понякога,

загнездил се в някакви забравени мечти

и навеки там ще си остане...

                                       17.07.2010г