18 jul 2010, 22:02

На един отминал спомен

  Poesía
1K 0 0

Ще ме докосне понякога копнежът

по отминала отдавна пролет,

по залези високо над града,

по вкуса на всеобещаващите устни,

по пърхащото чувство под лъжичката,

по безгрижните разходки вечер,

по надеждите, възложени на лятото,

по безгрижието в повея на вятъра,

по несбъдналите се очаквания,

по хлапашките брътвежи покрай масата,

по един изкушаващо идеален твой образ,

който придружава копнежа понякога,

загнездил се в някакви забравени мечти

и навеки там ще си остане...

                                       17.07.2010г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...