18 jul 2010, 22:02

На един отминал спомен

  Poesía
1K 0 0

Ще ме докосне понякога копнежът

по отминала отдавна пролет,

по залези високо над града,

по вкуса на всеобещаващите устни,

по пърхащото чувство под лъжичката,

по безгрижните разходки вечер,

по надеждите, възложени на лятото,

по безгрижието в повея на вятъра,

по несбъдналите се очаквания,

по хлапашките брътвежи покрай масата,

по един изкушаващо идеален твой образ,

който придружава копнежа понякога,

загнездил се в някакви забравени мечти

и навеки там ще си остане...

                                       17.07.2010г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...