18.07.2010 г., 22:02

На един отминал спомен

1K 0 0

Ще ме докосне понякога копнежът

по отминала отдавна пролет,

по залези високо над града,

по вкуса на всеобещаващите устни,

по пърхащото чувство под лъжичката,

по безгрижните разходки вечер,

по надеждите, възложени на лятото,

по безгрижието в повея на вятъра,

по несбъдналите се очаквания,

по хлапашките брътвежи покрай масата,

по един изкушаващо идеален твой образ,

който придружава копнежа понякога,

загнездил се в някакви забравени мечти

и навеки там ще си остане...

                                       17.07.2010г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...