18 июл. 2010 г., 22:02

На един отминал спомен

1K 0 0

Ще ме докосне понякога копнежът

по отминала отдавна пролет,

по залези високо над града,

по вкуса на всеобещаващите устни,

по пърхащото чувство под лъжичката,

по безгрижните разходки вечер,

по надеждите, възложени на лятото,

по безгрижието в повея на вятъра,

по несбъдналите се очаквания,

по хлапашките брътвежи покрай масата,

по един изкушаващо идеален твой образ,

който придружава копнежа понякога,

загнездил се в някакви забравени мечти

и навеки там ще си остане...

                                       17.07.2010г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...