20 mar 2014, 11:54

На един поет

  Poesía » Civil
480 1 0

 

НА   ЕДИН   ПОЕТ

 

Кажи защо умуваш, друже?!

Аз виждам, че си още нужен!

И твойте песни за цветята

отекват вътре във душата

и химните ти за труда

са нужни още на света…

И подир тебе ще останат!

 

Аз виждам, че и ти си смаен!

Но имаш патос величав!

С написаното ти си  славен…

Ти пишеш нещичко за нас…

 

… А те за туй не те обичат.

В очите им ти все си трън.

Все в задния ти двор надничат.

От теб се стряскат и насън!

 

Духът във тебе е свободен!

За силните не се държиш.

Изкарват те за сторо моден…

Но ти в живота не страниш!

 

Бъди при нас в туй смутно време!

Носи голямото си бреме!

От гордостта си не унивай:

таланта си ти не убивай,

сърцето си щом ни дадеш,

мърцина няма да умреш…

Правнуците ни ще те славят!

 

  1950г. Първомай

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...