На един поет
НА ЕДИН ПОЕТ
Кажи защо умуваш, друже?!
Аз виждам, че си още нужен!
И твойте песни за цветята
отекват вътре във душата
и химните ти за труда
са нужни още на света…
И подир тебе ще останат!
Аз виждам, че и ти си смаен!
Но имаш патос величав!
С написаното ти си славен…
Ти пишеш нещичко за нас…
… А те за туй не те обичат.
В очите им ти все си трън.
Все в задния ти двор надничат.
От теб се стряскат и насън!
Духът във тебе е свободен!
За силните не се държиш.
Изкарват те за сторо моден…
Но ти в живота не страниш!
Бъди при нас в туй смутно време!
Носи голямото си бреме!
От гордостта си не унивай:
таланта си ти не убивай,
сърцето си щом ни дадеш,
мърцина няма да умреш…
Правнуците ни ще те славят!
1950г. Първомай
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
