21 may 2008, 14:37

На един приятел

  Poesía » Otra
849 0 5

Във теб със някаква магия

събрал е Бог и красота,

и буйна, прелестна стихия

от извора на любовта.

 

Любов нестихваща, дълбока

като пожар във теб пламти

и младостта като потока

непресъхваща блести.

 

А в очите е изгряла

лазурна, чиста светлина,

сякаш там се е събрала

цялата небесна синева.

 

Душа красива, необятна

като чист, божествен храм

за грях и прошка свята

място вечно има там.

 

И във теб със нежна сила

от страст и мъжка  и гореща

природата е съхранила

истинска любов човешка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...