На един страхливец
Аз съм диво, лудо омагьосана
в очите ти тревожно-бляскащи,
в усмивката фалшиво-поизносена
и в мислите ти доста стряскащи.
Аз съм силно и дълбоко влюбена
в сърцето ти, от мъката примряло,
като ранена птица, бързо губеща
височина и падаща, от страх умряла.
Защо, когато само трябваше да станеш,
да спреш нещата, правейки ги по принуда,
но ти остави се безропотно да паднеш,
защо, нима не те обичах до полуда???
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados
