Аз съм диво, лудо омагьосана
в очите ти тревожно-бляскащи,
в усмивката фалшиво-поизносена
и в мислите ти доста стряскащи.
Аз съм силно и дълбоко влюбена
в сърцето ти, от мъката примряло,
като ранена птица, бързо губеща
височина и падаща, от страх умряла.
Защо, когато само трябваше да станеш,
да спреш нещата, правейки ги по принуда,
но ти остави се безропотно да паднеш,
защо, нима не те обичах до полуда???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse