Аз съм диво, лудо омагьосана
в очите ти тревожно-бляскащи,
в усмивката фалшиво-поизносена
и в мислите ти доста стряскащи.
Аз съм силно и дълбоко влюбена
в сърцето ти, от мъката примряло,
като ранена птица, бързо губеща
височина и падаща, от страх умряла.
Защо, когато само трябваше да станеш,
да спреш нещата, правейки ги по принуда,
но ти остави се безропотно да паднеш,
защо, нима не те обичах до полуда???
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
