Аз съм диво, лудо омагьосана
в очите ти тревожно-бляскащи,
в усмивката фалшиво-поизносена
и в мислите ти доста стряскащи.
Аз съм силно и дълбоко влюбена
в сърцето ти, от мъката примряло,
като ранена птица, бързо губеща
височина и падаща, от страх умряла.
Защо, когато само трябваше да станеш,
да спреш нещата, правейки ги по принуда,
но ти остави се безропотно да паднеш,
защо, нима не те обичах до полуда???
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
