На един страхливец

2 дек. 2008 г., 16:43

Поэзия » Белые стихи

749 0 2

Аз съм диво, лудо омагьосана

в очите ти тревожно-бляскащи,

в усмивката фалшиво-поизносена

и в мислите ти доста стряскащи.

Аз съм силно и дълбоко влюбена

в сърцето ти, от мъката примряло,

като ранена птица, бързо губеща

височина и падаща, от страх умряла.

Защо, когато само трябваше да станеш,

да спреш нещата, правейки ги по принуда,

но ти остави се безропотно да паднеш,

защо, нима не те обичах до полуда???