25 feb 2012, 1:30

На един забравен старец

  Poesía » Civil
781 0 3

                 От пресата

                "Край Околовръстното шосе бе намерен

                  възрастен мъж на около седемдесет години..."

 

Не го поискахте,

изхвърлихте в боклука

стареца като ненужна вещ.

Торбичка с вехти дрехи,

две ръце напукани,

очите му  изгарят  като  пещ.

Седи безпомощен и онемял до пътя,

летят край него лъскави коли,

зрънце надежда във душата си е скътал,

макар че много, много го боли.

Ще спре ли някой хляб да му подхвърли,

открил тъгата в уморените очи?

Как трудно се преглъщат сълзите и хляба,

засища залъка, макар и да горчи.

Смрачава се, а старецът все още

на камъка край пътя си седи.

Пристъпва тихо идващата нощ,

за да  го стопли с одеяло от звезди.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Есенно тъжни
    изнизват се дните ми...
    Старост нерадост.
  • Трогателно!
    Човек може да се окаже в такова положение и без да е стар. Жестоки и хазартни са законите на живота.
  • Браво,Юлия!!!
    Хубав и много тъжен стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...