25 feb 2012, 1:30

На един забравен старец

  Poesía » Civil
783 0 3

                 От пресата

                "Край Околовръстното шосе бе намерен

                  възрастен мъж на около седемдесет години..."

 

Не го поискахте,

изхвърлихте в боклука

стареца като ненужна вещ.

Торбичка с вехти дрехи,

две ръце напукани,

очите му  изгарят  като  пещ.

Седи безпомощен и онемял до пътя,

летят край него лъскави коли,

зрънце надежда във душата си е скътал,

макар че много, много го боли.

Ще спре ли някой хляб да му подхвърли,

открил тъгата в уморените очи?

Как трудно се преглъщат сълзите и хляба,

засища залъка, макар и да горчи.

Смрачава се, а старецът все още

на камъка край пътя си седи.

Пристъпва тихо идващата нощ,

за да  го стопли с одеяло от звезди.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Есенно тъжни
    изнизват се дните ми...
    Старост нерадост.
  • Трогателно!
    Човек може да се окаже в такова положение и без да е стар. Жестоки и хазартни са законите на живота.
  • Браво,Юлия!!!
    Хубав и много тъжен стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...