Feb 25, 2012, 1:30 AM

На един забравен старец

  Poetry » Civic
778 0 3

                 От пресата

                "Край Околовръстното шосе бе намерен

                  възрастен мъж на около седемдесет години..."

 

Не го поискахте,

изхвърлихте в боклука

стареца като ненужна вещ.

Торбичка с вехти дрехи,

две ръце напукани,

очите му  изгарят  като  пещ.

Седи безпомощен и онемял до пътя,

летят край него лъскави коли,

зрънце надежда във душата си е скътал,

макар че много, много го боли.

Ще спре ли някой хляб да му подхвърли,

открил тъгата в уморените очи?

Как трудно се преглъщат сълзите и хляба,

засища залъка, макар и да горчи.

Смрачава се, а старецът все още

на камъка край пътя си седи.

Пристъпва тихо идващата нощ,

за да  го стопли с одеяло от звезди.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Есенно тъжни
    изнизват се дните ми...
    Старост нерадост.
  • Трогателно!
    Човек може да се окаже в такова положение и без да е стар. Жестоки и хазартни са законите на живота.
  • Браво,Юлия!!!
    Хубав и много тъжен стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...