На една моя съученичка

Десетки влажни пръсти,

треперещи ръце и страсти,

с годините се мъчеха да я пленят.

Едни допусна, после съжали.

А нощите потънаха в сълзи.

От своята мъка изкова,

жестока броня, меч и сетива.

Очите ти са като ледени игли.

В душата ти пожар гори.

Но ти си мила и добра.

Зад маска пазиш същността.

Разбирам те, не те виня.

Душата трябва да се пази.

Единствена е тя в света.

И нека злото да не те полази.