Dec 8, 2011, 7:37 PM

На една моя съученичка

  Poetry » Other
599 0 0

Десетки влажни пръсти,

треперещи ръце и страсти,

с годините се мъчеха да я пленят.

Едни допусна, после съжали.

А нощите потънаха в сълзи.

От своята мъка изкова,

жестока броня, меч и сетива.

Очите ти са като ледени игли.

В душата ти пожар гори.

Но ти си мила и добра.

Зад маска пазиш същността.

Разбирам те, не те виня.

Душата трябва да се пази.

Единствена е тя в света.

И нека злото да не те полази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...