На една приятелка...

Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам.
Дишам въздуха остър и мръсен,
от хорското озлобление вечно нямръщен.
Във сянка превърната,не зная защо съм живяла,
нито дали да продължа да живея.
А любов какво беше вече забравих,
аз лягам сама вечер и сама сутрини ставам.
Приятели имах,но и тях ги изгубих,
сама скитам,сама си прощавам.
Загубих всичко в сърцето си,
загубих израза и сълзите в лицето си.
Защо да живея?Не,не,не искам...
Зная,че и аз някога всички обичах,
зная че и мен някой обичше.
Но нека престана да преча
и поне там нейде далече
намеря утеха и силна подкрепа!

Това стихотворение го посвещавам на един човек,който много обичах и винаги ще обичам.Но тя нямаше сила да се бори и нека бъде поне сега щастлива.Опита наркотици,защото така правели всички.Дано никога не се подадете на изкушението да опитате нещо ново,защото всички го правят.