Jun 12, 2005, 11:21 PM

На една приятелка...

  Poetry
1.6K 0 1

Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам.
Дишам въздуха остър и мръсен,
от хорското озлобление вечно нямръщен.
Във сянка превърната,не зная защо съм живяла,
нито дали да продължа да живея.
А любов какво беше вече забравих,
аз лягам сама вечер и сама сутрини ставам.
Приятели имах,но и тях ги изгубих,
сама скитам,сама си прощавам.
Загубих всичко в сърцето си,
загубих израза и сълзите в лицето си.
Защо да живея?Не,не,не искам...
Зная,че и аз някога всички обичах,
зная че и мен някой обичше.
Но нека престана да преча
и поне там нейде далече
намеря утеха и силна подкрепа!


Това стихотворение го посвещавам на един човек,който много обичах и винаги ще обичам.Но тя нямаше сила да се бори и нека бъде поне сега щастлива.Опита наркотици,защото така правели всички.Дано никога не се подадете на изкушението да опитате нещо ново,защото всички го правят.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!! Много е хубаво.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...