12.06.2005 г., 23:21

На една приятелка...

1.6K 0 1

Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам.
Дишам въздуха остър и мръсен,
от хорското озлобление вечно нямръщен.
Във сянка превърната,не зная защо съм живяла,
нито дали да продължа да живея.
А любов какво беше вече забравих,
аз лягам сама вечер и сама сутрини ставам.
Приятели имах,но и тях ги изгубих,
сама скитам,сама си прощавам.
Загубих всичко в сърцето си,
загубих израза и сълзите в лицето си.
Защо да живея?Не,не,не искам...
Зная,че и аз някога всички обичах,
зная че и мен някой обичше.
Но нека престана да преча
и поне там нейде далече
намеря утеха и силна подкрепа!


Това стихотворение го посвещавам на един човек,който много обичах и винаги ще обичам.Но тя нямаше сила да се бори и нека бъде поне сега щастлива.Опита наркотици,защото така правели всички.Дано никога не се подадете на изкушението да опитате нещо ново,защото всички го правят.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!! Много е хубаво.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...