Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам.
Дишам въздуха остър и мръсен,
от хорското озлобление вечно нямръщен.
Във сянка превърната,не зная защо съм живяла,
нито дали да продължа да живея.
А любов какво беше вече забравих,
аз лягам сама вечер и сама сутрини ставам.
Приятели имах,но и тях ги изгубих, ...